Кореновото лечение има една основна цел – да запазим естествения зъб, когато неговата пулпа или коренова система са възпалени или инфектирани.
В Дентална клиника д-р Чаушев във Варна извършваме диагностика и ендодонтско лечение при пулпит, некроза на пулпата, апикален периодонтит и други заболявания на кореновите канали.
Работим с дентален микроскоп при подходящи случаи и извършваме както първично кореново лечение, така и релечение на вече лекувани зъби, търсене на пропуснати канали, работа при сложна коренова анатомия и отстраняване на сепарирани ендодонтски инструменти.
Основната цел на лечението не е просто „да се махне нервът“, а да бъде диагностициран проблемът, да се обработи и дезинфекцира кореновата система и впоследствие зъбът да бъде надеждно възстановен.
Какво представлява ендодонтията?
Ендодонтията е областта на денталната медицина, която се занимава с диагностиката и лечението на заболяванията на зъбната пулпа и тъканите около корена на зъба.
Самият термин произлиза от гръцките думи за „вътре“ и „зъб“.
В ежедневния език ендодонтското лечение най-често се нарича:
- кореново лечение;
- лечение на коренови канали;
- лечение на нерв;
- „махане на нерв“.
Последното название е популярно, но неточно.
Ендодонтското лечение е много повече от отстраняване на нервната тъкан. То включва диагностика, достъп до кореновата система, механично оформяне, химична дезинфекция, контрол на работната дължина, запълване на каналите и последващо възстановяване на зъба.
Какво представлява зъбната пулпа?
Под емайла и дентина се намира вътрешна мека тъкан, наречена зъбна пулпа.
Тя съдържа:
- нервни влакна;
- кръвоносни съдове;
- съединителна тъкан;
- клетки, участващи в развитието и защитата на зъба.
В коронковата част пулпата се намира в пулпната камера, а в корените преминава през тесни пространства, наречени коренови канали.
Кореновата система може да има много различна анатомия.
Един зъб може да има един, два, три, четири или повече канала, както и допълнителни разклонения, извивки, съединения и странични канали.
Именно тази сложна анатомия е една от причините прецизната диагностика и добрата видимост да са толкова важни при ендодонтското лечение.
Кога се налага кореново лечение?
Най-честата причина е възпаление или инфекция на зъбната пулпа.
Това може да се случи вследствие на:
- дълбок кариес;
- многократно лечение на един и същ зъб;
- голяма стара пломба;
- счупване или фрактура;
- пукнатина на зъба;
- травма;
- бактериално проникване до пулпата;
- проблем под стара коронка;
- предишно неуспешно или непълно кореново лечение.
Не всеки дълбок кариес автоматично означава кореново лечение.
Преди това трябва да бъде оценено състоянието на пулпата и дали тя все още може да бъде запазена.
Какви симптоми могат да показват нужда от кореново лечение?
Симптомите могат да бъдат много различни.
Чести оплаквания са:
- силен зъбобол;
- пулсираща болка;
- нощна болка;
- спонтанна болка без видим дразнител;
- продължителна чувствителност към студено;
- болка от топло;
- болка при захапване;
- болка при почукване по зъба;
- усещане, че зъбът е „по-висок“;
- подуване;
- фистула или „пъпчица“ върху венеца;
- секрет;
- промяна в цвета на зъба.
Понякога обаче няма никаква болка.
Зъб с некротична пулпа може да бъде открит случайно при рентгеново изследване заради промяна в костта около върха на корена.
Затова симптомите са само една част от диагнозата.
Какво представлява пулпитът?
Пулпит означава възпаление на зъбната пулпа.
Причината най-често е дълбок кариес, но пулпата може да бъде засегната и от травма, пукнатина или други фактори.
В зависимост от състоянието възпалението може да бъде различно по тежест.
При някои ранни и обратими състояния пулпата може да бъде запазена.
При необратимо увреждане или инфекция може да бъде необходимо ендодонтско лечение.
Затова не определяме необходимостта от кореново лечение само по това дали пациентът казва „нервът ме боли“.
Необходима е точна пулпна диагноза.
Какво представлява некрозата на пулпата?
Когато жизнеността на пулпата бъде необратимо загубена, говорим за пулпна некроза.
При некротична пулпа нервната тъкан вече може да не реагира на студено или други стандартни тестове.
Това не означава, че проблемът е изчезнал.
Бактериите могат постепенно да проникнат в кореновата система и да предизвикат възпаление в костта около върха на корена.
Така може да се развие апикален периодонтит или абсцес.
Каква е разликата между пулпит и периодонтит?
Пулпитът засяга пулпата вътре в зъба.
Апикалният периодонтит засяга тъканите около върха на корена.
При пулпит пациентът често усеща:
- реакция към студено или топло;
- продължителна болка;
- спонтанен или нощен зъбобол.
При апикален периодонтит по-характерни могат да бъдат:
- болка при дъвчене;
- болка при натиск;
- чувствителност при почукване;
- усещане, че зъбът е издаден;
- промяна в костта около корена;
- понякога подуване или фистула.
Един и същ зъб може да има едновременно пулпна и периодонтална диагноза.
Точното разграничаване е важно за плана на лечение.
Периодонтит и пародонтит не са едно и също
Тези два термина често се бъркат.
Апикалният периодонтит е свързан основно с инфекция или възпаление около върха на корена и обичайно принадлежи към ендодонтията.
Пародонтитът е заболяване на венците и останалите поддържащи тъкани около зъба, което може да доведе до пародонтални джобове и загуба на алвеоларна кост.
При някои по-сложни случаи могат да съществуват и комбинирани ендодонтско-пародонтални проблеми.
Затова правилната диагноза е особено важна.
Как разбираме дали нервът на зъба е жив?
При диагностиката могат да бъдат използвани различни тестове за оценка на пулпата.
В зависимост от случая това може да включва:
- тестове със студено;
- други термични тестове;
- електричен тест за виталитет;
- почукване по зъба;
- палпация;
- оценка на захапката;
- рентгенография;
- сравнение със съседни зъби.
Нито един тест не трябва автоматично да се разглежда изолирано.
Поставяме диагнозата чрез комбинация между симптомите, клиничния преглед и образната диагностика.
Рентгенова диагностика при кореново лечение
Рентгеновата снимка е важна част от ендодонтската диагностика.
Тя може да даде информация за:
- броя и формата на корените;
- приблизителната анатомия на каналите;
- дължината на корените;
- предишно кореново лечение;
- състоянието на кореновото запълване;
- промени в костта около корена;
- счупени инструменти;
- коренови щифтове;
- други особености.
При определени сложни случаи може да бъде необходима и 3D образна диагностика.
CBCT може да даде допълнителна пространствена информация, когато стандартните двумерни изображения не са достатъчни.
Как протича кореновото лечение?
Кореновото лечение включва няколко взаимно свързани етапа.
Точният протокол зависи от диагнозата, броя и анатомията на каналите, предишното лечение и състоянието на тъканите около корена.
1. Диагностика
Преди да започнем лечението, трябва да установим:
- има ли нужда от ендодонтско лечение;
- каква е пулпната диагноза;
- има ли апикален периодонтит;
- може ли зъбът да бъде възстановен след лечението;
- има ли пукнатина или фрактура;
- каква е прогнозата на зъба.
Това е особено важно.
Няма смисъл да се извършва сложно кореново лечение на зъб, който впоследствие не може надеждно да бъде възстановен.
2. Анестезия
При необходимост се поставя местна анестезия.
Кореновото лечение не трябва да се приема като процедура, която задължително трябва да бъде болезнена.
Целта е пациентът да бъде максимално комфортен по време на работата.
3. Изолация с кофердам
При ендодонтското лечение изолацията на зъба е особено важна.
Кофердамът представлява еластична мембрана, която отделя лекувания зъб от останалата устна кухина.
Той помага за:
- ограничаване на слюнката;
- контрол на бактериалното замърсяване;
- създаване на сухо работно поле;
- защита на меките тъкани;
- предотвратяване на поглъщане или аспирация на малки инструменти и материали.
4. Създаване на достъп до пулпната камера
През коронковата част на зъба се създава достъп до вътрешното ендодонтско пространство.
Целта е да бъдат локализирани всички основни входове на кореновите канали.
При сложна анатомия тази стъпка може да бъде особено важна.
5. Откриване на кореновите канали
Кореновите канали невинаги са лесно видими.
Те могат да бъдат:
- много тесни;
- калцирани;
- силно извити;
- допълнителни;
- скрити под дентин;
- с необичайна анатомия.
Пропуснат канал може да остане източник на инфекция и впоследствие да наложи релечение.
Тук увеличението и осветлението чрез дентален микроскоп могат да бъдат особено полезни.
Кореново лечение под микроскоп във Варна
В Дентална клиника д-р Чаушев извършваме микроскопско ендодонтско лечение при подходящи случаи.
Денталният оперативен микроскоп осигурява значително увеличение и силно осветяване директно в работната зона.
Това позволява на стоматолога да вижда структури, които трудно могат да бъдат разграничени с невъоръжено око.
Микроскопът може да бъде особено полезен при:
- търсене на допълнителни канали;
- сложна коренова анатомия;
- калцирани канали;
- много тесни канални входове;
- релечение;
- отстраняване на стар каналопълнежен материал;
- работа около коренови щифтове;
- сепариран инструмент;
- определени перфорации;
- търсене на пукнатини;
- работа при силно разрушени зъби.
Микроскопът не заменя знанията, диагностиката и правилния ендодонтски протокол.
Той дава на лекаря много по-добра визуална информация, когато случаят го изисква.
Какво означава MB2 канал?
Един от класическите примери за сложна коренова анатомия е горният първи молар.
Мезиобукалният корен може да има повече от един канал.
Допълнителният канал често се обозначава като MB2.
Той може да бъде тесен и труден за откриване.
Това е пример защо лечението не трябва да се основава само на предположението, че определен тип зъб „има три канала“.
Кореновата анатомия трябва да бъде изследвана индивидуално.
Как се определя дължината на кореновия канал?
За да бъде каналът почистен и обработен правилно, трябва да бъде определена неговата работна дължина.
Използват се комбинация от:
- електронно измерване с апекслокатор;
- клинични методи;
- рентгенова оценка.
Работната дължина помага обработката да бъде контролирана в правилната зона на кореновата система.
Механична обработка на кореновите канали
След откриването каналите постепенно се оформят с ендодонтски инструменти.
Целта е да бъде създадена подходяща форма, която позволява:
- ефективно промиване;
- дезинфекция;
- отстраняване на инфектирани тъкани и остатъци;
- последващо запълване на кореновата система.
Механичната обработка може да включва ръчни и машинни ендодонтски инструменти.
Важно е да бъде запазена естествената анатомия на корена и да се избягва ненужно отслабване на зъба.
Защо само инструментите не са достатъчни?
Кореновата система не е просто права цилиндрична тръба.
Тя може да има:
- странични разклонения;
- истмуси;
- овални пространства;
- анастомози;
- труднодостъпни участъци.
Механичният инструмент не може физически да докосне всяка микроскопична повърхност.
Затова химичната обработка и промиването са ключова част от ендодонтското лечение.
Дезинфекция и промиване на кореновите канали
По време на обработката се използват специални иригационни разтвори.
Тяхната задача е да подпомогнат:
- отстраняването на органични остатъци;
- контрола на микроорганизмите;
- изчистването на остатъци след механичната обработка;
- подготовката на каналната система за запълване.
Химичната и механичната обработка работят заедно.
Само механичното „изпиляване“ на каналите не е достатъчно.
Лазер при кореново лечение
При определени случаи лазерната енергия може да бъде използвана като допълнителен метод в ендодонтията.
В Дентална клиника д-р Чаушев работим с Er:YAG дентален лазер LiteTouch.
При подходящи показания лазерът може да участва в подпомагането на деконтаминацията и обработката на кореновата система.
Той не заменя стандартната механична и химична подготовка.
Използва се като допълнителен инструмент според конкретния случай.
Запълване на кореновите канали
След като кореновата система е почистена, оформена и подготвена, каналите трябва да бъдат запълнени.
За тази цел се използват специални ендодонтски материали.
Целта е подготвеното пространство да бъде запечатано и да се ограничи възможността за повторно бактериално проникване.
След запълването се прави оценка на резултата и се планира възстановяването на коронковата част на зъба.
Колко посещения са необходими за кореново лечение?
Не всички зъби се лекуват за еднакво време.
Броят посещения зависи от:
- диагнозата;
- броя на каналите;
- анатомията;
- наличието на инфекция;
- предишно лечение;
- необходимостта от медикамент между посещенията;
- сложността на случая;
- възможността лечението да бъде завършено безопасно в едно посещение.
Някои случаи могат да бъдат завършени в едно посещение.
Други изискват две или повече.
Не определяме броя посещения предварително само според вида на зъба.
Боли ли кореновото лечение?
Съвременното кореново лечение обичайно се извършва под местна анестезия.
Целта е пациентът да не усеща болка по време на процедурата.
При силно възпалени зъби понякога постигането на достатъчна анестезия може да бъде по-предизвикателно и да изисква допълнителни техники.
След лечението е възможно временно да има:
- чувствителност;
- болка при захапване;
- дискомфорт около зъба.
Това може да продължи известно време след процедурата.
Ако болката е силна, нарастваща или се появи значително подуване, е необходим контролен преглед.
Какво е релечение на коренови канали?
Понякога зъб, който вече е бил кореново лекуван, отново развива симптоми или промени около корена.
В тези случаи може да бъде необходимо ендодонтско релечение – повторно кореново лечение.
Целта е старата коренова система отново да бъде достъпена, предишните материали да бъдат отстранени и причината за персистиращия проблем да бъде открита и лекувана.
Защо старо кореново лечение може да се провали?
Причините могат да бъдат различни.
Възможно е:
- да е останал пропуснат канал;
- сложна анатомия да не е била открита;
- част от канала да не е била обработена;
- кореновото запълване да не осигурява достатъчен контрол;
- бактерии да са проникнали повторно през коронковата част;
- стара пломба или коронка да е загубила плътността си;
- да се е развил нов кариес;
- зъбът да е получил пукнатина или фрактура.
Затова наличието на стара коренова пломба не означава автоматично, че зъбът трябва да бъде изваден.
Първо трябва да бъде оценена възможността за релечение.
Как протича релечението?
При повторно ендодонтско лечение може да бъде необходимо:
- премахване на стара пломба или възстановяване;
- създаване на нов достъп;
- отстраняване на стар коренов пълнеж;
- премахване или заобикаляне на определени препятствия;
- търсене на пропуснати канали;
- обработка и дезинфекция на каналната система;
- повторно запълване;
- ново коронково възстановяване.
Релечението обикновено е по-сложно от първичното кореново лечение.
Именно затова микроскопът е особено полезен при много такива случаи.
Пропуснат канал
Пропуснатият канал е една от възможните причини за персистираща инфекция след предишно кореново лечение.
Ако част от кореновата система не бъде открита и обработена, в нея могат да останат микроорганизми.
При релечение под увеличение внимателно се изследва вътрешната анатомия на зъба за:
- допълнителни канални входове;
- необичайни разклонения;
- скрити канали;
- следи от предишна обработка.
При определени зъби това може да бъде технически много сложна част от лечението.
Калцирани коренови канали
С течение на времето или след различни дразнения във вътрешността на зъба може да се отложи допълнителна минерализирана тъкан.
Така каналните пространства могат да станат много тесни или частично калцирани.
Това затруднява откриването и обработката им.
Работата под микроскоп позволява много по-прецизно търсене на каналния вход и може да помогне да се избегне ненужно отнемане на здрава зъбна тъкан.
Счупен инструмент в коренов канал
По време на ендодонтско лечение малък инструмент може понякога да се сепарира в коренов канал.
Това е познато усложнение при работа в тесни и силно извити канали.
Наличието на сепариран инструмент не означава автоматично загуба на зъба.
Подходът зависи от:
- мястото на фрагмента;
- анатомията на канала;
- стадия на обработката;
- наличието на инфекция;
- риска при опит за отстраняване;
- количеството здрава тъкан около него.
В Дентална клиника д-р Чаушев извършваме отстраняване на сепарирани ендодонтски инструменти при подходящи случаи.
Денталният микроскоп и специализираните инструменти са особено полезни при тази процедура.
Коренов щифт и релечение
При кореново лекуван зъб понякога в кореновия канал е поставен щифт, който участва в задържането на коронковото възстановяване.
Ако впоследствие е необходимо релечение, този щифт може да затрудни достъпа до канала.
При определени случаи той трябва да бъде внимателно отстранен.
Това изисква оценка на:
- вида на щифта;
- неговата дължина;
- дебелината на корена;
- оста на поставяне;
- риска от фрактура или перфорация.
След отстраняването може да бъде извършено повторно ендодонтско лечение.
Пукнатина или фрактура на корена
Не всеки болезнен кореново лекуван зъб има проблем само в каналите.
Понякога причината може да бъде пукнатина или фрактура.
Пукнатините могат да бъдат трудни за диагностика.
Използват се:
- клиничен преглед;
- тестове при захапване;
- увеличение;
- осветление;
- рентгенография;
- при определени случаи CBCT;
- оценка на пародонталните тъкани около зъба.
Микроскопът може да помогне за откриването на определени пукнатини, които трудно се виждат без увеличение.
Прогнозата зависи от мястото и дълбочината на фрактурата.
Какво представлява апикалната резекция?
Понякога въпреки кореново лечение или релечение около върха на корена остава персистиращо патологично изменение.
Когато проблемът не може да бъде решен надеждно чрез стандартно кореново релечение, при определени случаи може да бъде обсъдена ендодонтска хирургия – апикална резекция или апикоектомия.
При тази процедура се достига хирургично до върха на корена.
Премахват се патологично променените тъкани и необходимата част от кореновия връх.
Целта отново е естественият зъб да бъде запазен, когато прогнозата позволява това.
Кореново лечение или вадене на зъба?
Когато зъбът може надеждно да бъде лекуван и възстановен, запазването на естествения зъб обикновено е важна цел.
Ваденето премахва самия зъб, но след това възниква нов проблем – липсващото място.
То може да бъде възстановено чрез:
- зъбен имплант;
- мост;
- снемаемо протетично решение.
Това не означава, че всеки зъб трябва да бъде запазен на всяка цена.
Зъб с вертикална коренова фрактура, недостатъчна здрава структура, тежка пародонтална загуба или друга неблагоприятна прогноза може да не бъде подходящ за ендодонтско лечение.
Затова преди сложното релечение оценяваме не само каналите, но и дали зъбът има реална дългосрочна възстановителна прогноза.
Как се възстановява зъбът след кореново лечение?
Кореновото лечение решава проблема вътре в зъба, но не възстановява автоматично изгубената коронкова структура.
След приключването му трябва да бъде направено окончателно възстановяване.
В зависимост от количеството запазен естествен зъб това може да бъде:
- директна композитна пломба;
- изграждане;
- инлей или онлей;
- коронка;
- друг вид протетично възстановяване.
Особено при силно разрушени задни зъби може да бъде необходимо възстановяване, което защитава останалите стени от фрактура.
Нужна ли е коронка след всяко кореново лечение?
Не.
Решението зависи от:
- вида на зъба;
- количеството останала структура;
- големината на дефекта;
- съществуващи пукнатини;
- захапката;
- функционалното натоварване;
- наличие на бруксизъм.
Малък преден зъб с много запазена структура може да има различна нужда от възстановяване от силно разрушен молар.
Затова окончателният ресторативен план се определя индивидуално.
Може ли кореново лекуван зъб отново да се развали?
Да.
Самият зъб вече няма жизнена пулпа, но естествените му твърди тъкани остават податливи на:
- нов кариес;
- фрактура;
- пропускане около стара пломба;
- проблем под коронка;
- пародонтално заболяване.
Затова кореново лекуваният зъб също изисква добра орална хигиена и периодичен контрол.
Защо кореново лекуван зъб може да боли след години?
Възможни причини са:
- повторно бактериално проникване;
- нов кариес;
- пропуснат канал;
- недостатъчно обработена част от кореновата система;
- проблем с коронката или пломбата;
- фрактура;
- пародонтален проблем;
- персистираща промяна около върха на корена.
Затова при болка в стар кореново лекуван зъб не е разумно автоматично да се приема, че той трябва да бъде изваден.
Първо се правят диагностика и оценка на възможността за релечение.
Колко време издържа един кореново лекуван зъб?
Няма предварително определен срок.
Дългосрочният резултат зависи от:
- първоначалната диагноза;
- анатомията;
- качеството на ендодонтското лечение;
- окончателното възстановяване;
- количеството останала зъбна тъкан;
- захапката;
- пародонталното състояние;
- оралната хигиена;
- появата на нови заболявания.
Целта на правилно планираното лечение е естественият зъб да остане функционален възможно най-дълго.
Какво става, ако не се лекува инфектиран коренов канал?
Когато инфекцията в кореновата система остане нелекувана, тя може да продължи да засяга тъканите около корена.
Възможни последствия са:
- продължителна или периодична болка;
- апикален периодонтит;
- костна промяна около корена;
- фистула;
- абсцес;
- подуване;
- загуба на зъба при неблагоприятно развитие.
Наличието на период без болка не означава непременно, че инфекцията е изчезнала.
Антибиотик или кореново лечение?
Антибиотикът сам по себе си не почиства инфектираната вътрешност на кореновата система.
При локализиран ендодонтски проблем основното лечение е насочено към източника на инфекцията в самия зъб.
При определени случаи със системно разпространение, температура, значителен оток или други конкретни медицински показания стоматологът може да прецени, че е необходима и антибиотична терапия.
Антибиотик не трябва да се използва като заместител на необходимото стоматологично лечение.
Колко струва кореновото лечение?
Цената зависи от вида на зъба и сложността на случая.
Еднокоренов преден зъб и многоканален молар могат да изискват съвсем различен обем работа.
Цената може да се влияе от:
- броя коренови канали;
- първично лечение или релечение;
- необходимостта от работа под микроскоп;
- силно извити или калцирани канали;
- отстраняване на стар коренов пълнеж;
- сепариран инструмент;
- коренов щифт;
- необходимостта от допълнителни процедури.
В Дентална клиника д-р Чаушев извършваме:
- изследване на виталитета на пулпата;
- лечение на пулпит;
- лечение на периодонтит;
- ендодонтско лечение според броя канали;
- разпълване на коренови канали;
- релечение;
- микроскопско лечение;
- отстраняване на сепариран инструмент.
Актуалните цени можете да видите в ценоразписа на Дентална клиника д-р Чаушев.
След преглед и диагностика може да бъде определена конкретната сложност и планът за лечение.
Кореново лечение под микроскоп във Варна – запишете преглед
Ако имате силен зъбобол, продължителна чувствителност, болка при захапване, подуване или проблем със старо кореново лечение, първата стъпка е точната диагноза.
При преглед можем да установим:
- има ли пулпит;
- жива ли е пулпата;
- има ли некроза;
- има ли апикален периодонтит;
- необходимо ли е кореново лечение;
- подходящо ли е лечение под микроскоп;
- може ли старо кореново лечение да бъде релекувано;
- има ли пропуснат или калциран канал;
- може ли да бъде отстранен сепариран инструмент;
- необходимо ли е хирургично лечение;
- може ли естественият зъб да бъде надеждно запазен и възстановен.
В Дентална клиника д-р Чаушев във Варна извършваме първично и повторно ендодонтско лечение с фокус върху максималното запазване на естествения зъб.
Адрес: бул. „Княз Борис I“ №53, Варна
Телефон: +359 88 5600589
Работно време: понеделник – петък, 08:00 – 20:00 ч.
Често задавани въпроси за кореновото лечение
Как да разбера дали имам нужда от кореново лечение?
Типични признаци могат да бъдат продължителна чувствителност към студено или топло, спонтанна и нощна болка, болка при захапване, подуване или фистула.
Понякога обаче няма симптоми и проблемът се установява на рентгенова снимка.
Диагнозата трябва да бъде поставена след стоматологичен преглед.
Боли ли кореновото лечение?
Процедурата обичайно се извършва под местна анестезия.
Възможно е след лечението временно да има чувствителност при натиск или дъвчене.
Колко посещения са нужни за кореново лечение?
Зависи от диагнозата и сложността.
Някои случаи могат да бъдат завършени в едно посещение, а други изискват повече.
Защо се използва микроскоп при кореново лечение?
Микроскопът осигурява увеличение и силно осветяване на вътрешността на зъба.
Това може да помогне за откриване на допълнителни и тесни канали, работа при релечение, калцирани канали и определени усложнения.
Може ли старо кореново лечение да се направи отново?
Да.
При подходяща прогноза кореновите канали могат да бъдат релекувани.
Старият материал се отстранява и каналната система се обработва и запълва отново.
Какво е пропуснат канал?
Това е част от кореновата система, която не е била открита и обработена при предишното лечение.
В нея могат да останат микроорганизми и това да бъде причина за персистираща инфекция.
Може ли счупен инструмент да бъде изваден от канал?
В определени случаи – да.
Възможността зависи от позицията на инструмента, формата на канала и риска за корена.
Работата под микроскоп е особено полезна при такива процедури.
Какво е релечение?
Релечението е повторно ендодонтско лечение на зъб, който вече има запълнени коренови канали, но продължава или отново започва да има заболяване.
Трябва ли след кореново лечение да се постави коронка?
Не задължително при всеки зъб.
Решението зависи от количеството останала здрава структура, позицията на зъба, захапката и риска от фрактура.
Какво е апикална резекция?
Апикалната резекция е хирургична процедура, при която се достига до върха на корена и се отстраняват засегнатите тъкани и необходима част от кореновия връх.
Използва се при определени случаи, когато стандартното кореново лечение или релечение не може да реши проблема.
По-добре ли е кореново лечение или имплант?
Това не може да се реши само по принцип.
Когато естественият зъб може надеждно да бъде лекуван и възстановен с добра прогноза, запазването му има голяма стойност.
При неблагоприятна прогноза може да бъде обсъдена екстракция и последващо възстановяване с имплант, мост или друг метод.
Може ли кореново лекуван зъб да боли след години?
Да.
Причините могат да бъдат повторна инфекция, пропуснат канал, нов кариес, проблем с коронката или пломбата, фрактура или друг стоматологичен проблем.
Това не означава автоматично, че зъбът трябва да бъде изваден.
Може ли антибиотик да излекува инфекцията в корена?
Самостоятелно обикновено не.
При ендодонтска инфекция е необходимо да бъде лекуван самият източник в кореновата система.
Антибиотик се назначава само когато съществуват конкретни медицински показания.