Кървенето на венците, лошият дъх, отдръпването на венеца и разклащането на зъбите не са просто неприятни симптоми. Те могат да бъдат признаци на заболяване на пародонта – тъканите и костта, които поддържат зъбите.

В Дентална клиника д-р Чаушев във Варна извършваме диагностика и лечение на гингивит, пародонтит и други заболявания на венците и пародонта.

Лечението може да включва пародонтален статус, професионално и подвенечно почистване на бактериална плака и зъбен камък, пародонтален кюретаж, лазерно подпомогната терапия, шиниране на подвижни зъби, пародонтална хирургия и последваща поддържаща терапия.

Подходът се определя индивидуално според диагнозата, дълбочината на пародонталните джобове, наличната кост, подвижността на зъбите, рисковите фактори и стадия на заболяването.

Основната цел е да контролираме възпалението, да ограничим по-нататъшната загуба на тъкани и кост и да запазим естествените зъби възможно най-дълго.

Какво представлява пародонтологията?

Пародонтологията е областта на денталната медицина, която се занимава със здравето и заболяванията на тъканите около зъбите.

Те включват:

  • венците;
  • периодонталния лигамент;
  • кореновия цимент;
  • алвеоларната кост, която поддържа зъбите.

Здравият зъб не се държи само от видимия венец. Под него съществува сложна система от тъкани, която го свързва и стабилизира в челюстната кост.

Когато хроничното възпаление започне постепенно да разрушава тези структури, се развива пародонтит.

Без контрол заболяването може да доведе до отдръпване на венците, костна загуба, разклащане, разместване и в крайна сметка загуба на естествени зъби.

Пародонтит или „пародонтоза“ – има ли разлика?

Много пациенти използват думата „пародонтоза“, когато говорят за кървящи венци, отдръпване на венците и разклатени зъби.

Това е широко разпространен разговорен термин.

В съвременната дентална медицина заболяването, при което хронично възпаление води до разрушаване на поддържащите тъкани и костта около зъбите, се нарича пародонтит.

Затова ако търсите „лечение на пародонтоза“, в повечето случаи става дума именно за диагностика и лечение на пародонтит.

Каква е разликата между гингивит и пародонтит?

Двете състояния са свързани, но не са еднакви.

Гингивит – възпаление на венците

При гингивита възпалението засяга основно меките тъкани на венеца.

Типични признаци са:

  • кървене при миене;
  • зачервени венци;
  • подути венци;
  • чувствителност;
  • натрупване на плака и зъбен камък;
  • неприятен дъх.

При правилно лечение и добра орална хигиена гингивитът обикновено може да бъде овладян без трайна загуба на кост около зъбите.

Пародонтит – възпаление със загуба на поддържащи тъкани

При пародонтита процесът вече засяга по-дълбоките структури около зъба.

Може да се наблюдават:

  • пародонтални джобове;
  • загуба на прикрепване;
  • отдръпване на венците;
  • оголване на корените;
  • загуба на алвеоларна кост;
  • разклащане на зъбите;
  • разместване на зъбите;
  • промяна в захапката;
  • загуба на зъби при напреднало заболяване.

Затова ранното разграничаване между гингивит и пародонтит е важно за избора на правилно лечение.

Кои са симптомите на пародонтит?

Пародонталните заболявания могат да протичат продължително без силна болка.

Това е една от причините пациентите понякога да потърсят зъболекар чак когато вече има разклащане или видимо отдръпване на венците.

Добре е да запишете пародонтален преглед при:

  • венци, които кървят при миене;
  • подути или зачервени венци;
  • неприятен дъх;
  • неприятен вкус;
  • отдръпване на венците;
  • зъби, които изглеждат по-дълги;
  • чувствителни или оголени зъбни шийки;
  • разклащане на зъби;
  • разместване или разреждане на зъбите;
  • промяна в захапката;
  • гной или секрет около венците;
  • натрупване на много зъбен камък;
  • болка или дискомфорт при дъвчене.

Липсата на болка не означава непременно, че венците и пародонтът са здрави.

Нормално ли е венците да кървят?

Здравите венци по принцип не трябва редовно да кървят при внимателно миене и почистване между зъбите.

Кървенето често е признак на възпаление.

Една от най-честите причини е натрупването на бактериален биофилм – зъбна плака – по ръба на венците и между зъбите.

Ако причината не бъде контролирана, възпалението може да се задълбочи.

Важно е обаче да не поставяме диагноза само по един симптом. Кървенето може да бъде повлияно и от други локални или общи фактори.

Затова при продължително кървене е подходящ стоматологичен и пародонтален преглед.

Какво причинява пародонтита?

Основен фактор за развитието на възпалителните пародонтални заболявания е бактериалният биофилм, който се натрупва върху зъбите и около венечния ръб.

Ако плаката не се отстранява ефективно, част от нея постепенно се минерализира и се превръща в зъбен камък.

Грапавата повърхност на зъбния камък създава допълнителни места, върху които бактериалният биофилм може да се задържа.

Самото развитие и прогресиране на пародонтита обаче зависи не само от количеството плака.

Значение могат да имат и индивидуални рискови фактори като:

  • тютюнопушене;
  • недостатъчна орална хигиена;
  • предишна история на пародонтит;
  • генетична предразположеност;
  • определени системни заболявания;
  • контролът на диабета;
  • някои лекарствени терапии;
  • възраст;
  • стрес и други фактори.

Затова двама пациенти с подобно количество зъбна плака могат да развият различно по тежест заболяване.

Как поставяме диагнозата пародонтит?

Добрата диагноза е основата на правилното пародонтално лечение.

Не е достатъчно просто да видим зъбен камък и да го почистим.

При съмнение за пародонтално заболяване може да бъде изготвен пародонтален статус.

Това включва системна оценка на състоянието около отделните зъби.

Какво представлява пародонталният статус?

С пародонтална сонда могат да бъдат измерени различни параметри около всеки зъб.

В зависимост от случая оценяваме:

  • дълбочината на пародонталните джобове;
  • кървене при сондиране;
  • нивото на венеца;
  • рецесии;
  • загуба на клинично прикрепване;
  • подвижност на зъбите;
  • засягане между корените на многокоренови зъби;
  • наличие на плака и зъбен камък;
  • състоянието на меките тъкани.

Тези измервания ни дават начална картина на заболяването и впоследствие позволяват обективно да проследяваме резултата от лечението.

Рентгенова диагностика и загуба на кост

При пародонтит важна част от диагнозата е оценката на алвеоларната кост около корените на зъбите.

Рентгеновите изображения могат да покажат:

  • нивото на поддържащата кост;
  • хоризонтална или вертикална костна загуба;
  • костни дефекти;
  • засягане между корените;
  • други промени, които влияят върху прогнозата на отделния зъб.

Клиничните измервания и образната диагностика се разглеждат заедно.

Само рентгенова снимка или само видът на венеца не са достатъчни за пълна оценка на пародонталното състояние.

Стадий и тежест на пародонтита

Пародонтитът не протича еднакво при всеки пациент.

Съвременният подход позволява заболяването да бъде оценено според неговата тежест, сложност, разпространение и риск от прогресия.

Това има значение за:

  • лечебния план;
  • прогнозата;
  • необходимостта от хирургична терапия;
  • честотата на контролите;
  • възможността за запазване на отделни зъби;
  • последващото протетично или имплантологично лечение.

Затова планът не трябва да се определя само според един пародонтален джоб или количеството видим зъбен камък.

Как протича лечението на пародонтит?

Пародонталното лечение обикновено преминава през няколко последователни етапа.

Целта не е само еднократно да се отстрани зъбният камък, а да се контролира причината за възпалението и след това резултатът да бъде поддържан във времето.

1. Контрол на бактериалната плака и оралната хигиена

Първата стъпка е пациентът да може ежедневно да контролира натрупването на бактериален биофилм.

Това включва индивидуални препоръки за:

  • правилно миене;
  • електрическа или мануална четка;
  • конец за зъби;
  • интердентални четки;
  • почистване около мостове и протетични конструкции;
  • грижа около зъбни импланти;
  • други средства според конкретното съзъбие.

Без добра домашна орална хигиена дори много добре проведеното професионално лечение трудно може да даде стабилен дългосрочен резултат.

2. Професионално почистване на плака и зъбен камък

Отстраняваме надвенечния зъбен камък, плаката и задържащите бактериален биофилм отлагания.

В зависимост от случая могат да бъдат използвани ултразвукови инструменти, ръчни инструменти, полиране и Air Flow.

При гингивит тази комбинация с подобрена домашна хигиена често е основната част от лечението.

3. Подвенечно почистване и кореново заглаждане

При пародонтит бактериалните отлагания могат да се намират дълбоко под ръба на венеца.

В тези случаи е необходимо подвенечно инструментиране, известно още като дълбоко пародонтално почистване, скейлинг и кореново заглаждане.

Използват се ултразвукови инструменти и специални ръчни кюрети за обработка на кореновата повърхност и зоната на пародонталния джоб.

При необходимост процедурата се извършва под местна анестезия.

Целта е да бъдат отстранени бактериалният биофилм и минерализираните отлагания от местата, които пациентът не може да почисти сам.

Какво представлява пародонталният кюретаж?

Терминът „кюретаж“ често се използва за обработката на по-дълбоките пародонтални джобове.

С помощта на специални пародонтални инструменти се обработват кореновата повърхност и възпалената зона около зъба.

В Дентална клиника д-р Чаушев при подходящи показания извършваме и лазерно подпомогнат пародонтален кюретаж.

Точният метод се избира според дълбочината и анатомията на джоба, степента на възпалението, наличието на зъбен камък и останалите характеристики на конкретния случай.

Лазерно лечение при пародонтит

Денталният лазер може да бъде използван като допълнение към стандартната пародонтална терапия при подходящи показания.

В Дентална клиника д-р Чаушев работим с Er:YAG дентален лазер LiteTouch.

В зависимост от клиничния случай лазерът може да бъде включен при:

  • обработка на пародонтални джобове;
  • деконтаминация;
  • отстраняване на гранулационна тъкан;
  • пародонтален кюретаж;
  • работа върху меки тъкани;
  • определени хирургични процедури.

Лазерът не отменя необходимостта от механично отстраняване на плаката и зъбния камък.

Той е допълнителен инструмент, който използваме, когато има конкретни показания за това.

Преоценка след първоначалното лечение

След първата фаза на пародонталната терапия е важно резултатът да бъде оценен отново.

При контролния преглед могат повторно да бъдат измерени:

  • дълбочината на джобовете;
  • кървенето при сондиране;
  • оралната хигиена;
  • подвижността;
  • състоянието на венците;
  • останалите активни възпалителни зони.

Така можем да установим кои участъци са реагирали добре на лечението и къде е необходимо допълнително поведение.

Това е една от основните разлики между системното лечение на пародонтит и еднократното „почистване на зъбен камък“.

Кога е необходима пародонтална хирургия?

При част от пациентите след нехирургичната терапия могат да останат дълбоки пародонтални джобове или анатомични дефекти, които трудно могат да бъдат контролирани само чрез стандартно почистване.

В такива случаи може да бъде обсъдено хирургично пародонтално лечение.

В зависимост от конкретния проблем целта може да бъде:

  • осигуряване на достъп за по-добро почистване;
  • обработка на дълбоки пародонтални дефекти;
  • корекция на определени меки тъкани;
  • лечение на определени костни дефекти;
  • подобряване на условията за дългосрочно поддържане.

Не всеки пациент с пародонтит се нуждае от операция.

Решението се взема след първоначално лечение и преоценка на резултата.

Отдръпване на венците и оголени шийки

Отдръпването на венеца се нарича гингивална рецесия.

Когато венечният ръб се премести към корена, част от кореновата повърхност става видима.

Това може да доведе до:

  • зъби, които визуално изглеждат по-дълги;
  • чувствителност към студено;
  • дискомфорт при миене;
  • естетичен проблем;
  • затруднено почистване;
  • риск от увреждане на оголената коренова повърхност.

Рецесията не винаги означава активен пародонтит.

Причините могат да бъдат различни – позицията на зъба, травматично миене, тънък тип венец, ортодонтски фактори или предишно пародонтално заболяване.

Затова първо трябва да бъде установена причината.

Защо зъбите започват да се разклащат?

Една от функциите на алвеоларната кост и пародонталния лигамент е да стабилизират зъба в челюстта.

При напреднал пародонтит прогресивната загуба на тези поддържащи тъкани може да увеличи подвижността на зъба.

Други фактори, включително силите на захапката, също могат да повлияят на подвижността.

Затова разклатеният зъб не трябва автоматично да бъде определян като „за вадене“.

Първо оценяваме:

  • колко кост остава около него;
  • степента на подвижност;
  • активността на пародонталното заболяване;
  • позицията на зъба;
  • натоварването от захапката;
  • възможността за стабилизиране;
  • общата му прогноза.

Шиниране на подвижни зъби

При определени случаи няколко подвижни зъба могат да бъдат свързани и стабилизирани чрез шиниране.

Шината разпределя функционалното натоварване между няколко зъба и може да подобри комфорта при дъвчене.

Това обаче не лекува само по себе си пародонтита.

Преди или паралелно със стабилизацията трябва да бъде контролирано активното възпаление и причината за костната загуба.

Затова шинирането е част от цялостен лечебен план, а не заместител на пародонталната терапия.

Може ли разклатен зъб да бъде спасен?

Понякога да.

Подвижността сама по себе си не е достатъчна, за да определим прогнозата.

Съществуват случаи, при които след контролиране на възпалението, корекция на натоварването и при необходимост шиниране зъбът може да бъде запазен.

В други случаи костната загуба или останалите фактори могат да направят прогнозата неблагоприятна.

Целта ни е да запазим естествените зъби, когато това е медицински разумно и има добра дългосрочна прогноза.

Пародонтит и зъбни импланти

Състоянието на венците е особено важно при пациенти, които обмислят лечение със зъбни импланти.

Активният пародонтит трябва да бъде диагностициран и контролиран преди започване на имплантологично лечение.

Причината е, че пациентите с история на пародонтит имат по-висок риск от развитие на възпалителни заболявания и около имплантите.

Затова при пациент, загубил зъби вследствие на пародонтит, не е достатъчно просто липсващият зъб да бъде заменен с имплант.

Трябва да оценим:

  • активността на заболяването;
  • останалите естествени зъби;
  • нивото на костта;
  • оралната хигиена;
  • тютюнопушенето;
  • състоянието на меките тъкани;
  • възможността за дългосрочна поддръжка.

След стабилизиране на пародонталното състояние може да бъде изготвен индивидуален план за имплантологично лечение.

Пародонтит, периимплантен мукозит и периимплантит

Естествените зъби и имплантите имат различна анатомия, но и около двата могат да се развият възпалителни заболявания, свързани с бактериален биофилм.

Около имплантите разграничаваме:

Периимплантен мукозит – възпаление на меките тъкани около импланта без прогресивна загуба на поддържаща кост.

Периимплантит – възпаление около импланта, съпроводено със загуба на поддържаща кост.

Пациентите с предишен пародонтит трябва да бъдат проследявани особено внимателно след поставянето на импланти.

В Дентална клиника д-р Чаушев извършваме диагностика и лечение и на възпалителни проблеми около импланти, включително лазерно подпомагана деконтаминация на имплантната повърхност при подходящи показания.

Може ли пациент с пародонтит да получи зъбни импланти?

Историята на пародонтит не означава автоматично, че пациентът не може да бъде лекуван със зъбни импланти.

Важно е активното пародонтално заболяване първо да бъде контролирано.

След това имплантологичният план се определя индивидуално според:

  • наличната кост;
  • състоянието на венците;
  • останалите зъби;
  • позицията на липсващите зъби;
  • оралната хигиена;
  • рисковите фактори;
  • възможността пациентът да спазва дългосрочна поддържаща програма.

Така пародонталното и имплантологичното лечение се разглеждат като свързани части от един общ план.

Пародонтит и лош дъх

Продължителният неприятен дъх – халитоза – може да има различни причини.

Една от стоматологичните причини е натрупването на бактериална плака и наличие на възпалени пародонтални джобове.

Неприятният дъх може да бъде придружен от:

  • лош вкус;
  • кървящи венци;
  • зъбен камък;
  • секрет;
  • възпаление.

Ако неприятният дъх продължава въпреки редовната орална хигиена, стоматологичният преглед може да помогне да се установи дали причината е свързана със зъбите или венците.

Пародонтит и пушене

Тютюнопушенето е важен рисков фактор за пародонталните заболявания.

При пушачи възпалителните признаци понякога могат да изглеждат по-слабо изразени, въпреки че заболяването прогресира.

Тютюнопушенето може да бъде свързано с по-висок риск от прогресия и по-неблагоприятен отговор към лечението.

То има значение и при планиране и поддръжка на зъбни импланти.

Затова тютюнопушенето трябва да бъде част от индивидуалната оценка на риска.

Пародонтит и диабет

Съществува важна връзка между пародонталното и общото здраве.

Диабетът е сред системните състояния, които имат особено значение при оценката на пациент с пародонтит.

При недостатъчно контролиран диабет пародонталното заболяване може да протича по-тежко и лечебният план трябва да бъде съобразен с общото здравословно състояние.

Пациентът трябва да информира стоматолога за диагностициран диабет и приеманите медикаменти.

Нужни ли са антибиотици при пародонтит?

Антибиотиците не са заместител на механичното пародонтално лечение.

Основната терапия е насочена към контрол на бактериалния биофилм и професионално механично отстраняване на плаката и твърдите отлагания над и под венеца.

При определени клинични случаи стоматологът може да прецени, че локална или системна антимикробна терапия е подходящо допълнение.

Това решение зависи от диагнозата, тежестта и характера на заболяването и индивидуалния пациент.

Не препоръчваме самостоятелно започване на антибиотик при кървящи венци или предполагаем пародонтит без стоматологична диагноза.

Микробиологично изследване при пародонтално заболяване

При определени случаи може да бъде извършено микробиологично изследване.

То може да даде допълнителна информация за микроорганизмите, присъстващи в пародонталната зона, когато това има значение за диагностиката или лечебния план.

Такова изследване не е необходимо рутинно при всеки пациент.

Необходимостта му се определя според конкретния клиничен случай.

Защо поддържащата пародонтална терапия е толкова важна?

Лечението на пародонтита не приключва в момента, в който спре кървенето или бъдат почистени зъбите.

Пародонтитът изисква дългосрочно наблюдение.

След активната терапия преминаваме към поддържаща пародонтална грижа.

При тези посещения проследяваме:

  • оралната хигиена;
  • кървенето;
  • остатъчните пародонтални джобове;
  • подвижността;
  • състоянието на венците;
  • натрупването на плака и зъбен камък;
  • зъбните импланти, ако пациентът има такива.

При необходимост извършваме професионално почистване и повторна обработка на определени участъци.

Това е важна част от дългосрочното запазване на резултата.

Колко често трябва пациент с пародонтит да посещава зъболекар?

Няма един правилен интервал за всички пациенти.

При много пациенти с история на пародонтит поддържащите посещения се планират приблизително през 3, 4 или 6 месеца.

Точната честота зависи от:

  • тежестта на заболяването;
  • остатъчните пародонтални джобове;
  • кървенето;
  • качеството на домашната орална хигиена;
  • тютюнопушенето;
  • системните рискови фактори;
  • наличието на зъбни импланти;
  • индивидуалната скорост на натрупване на зъбен камък.

Интервалът може да се променя във времето според състоянието на пациента.

Колко струва лечението на пародонтит?

Пародонтитът не се лекува с една единствена стандартна процедура, затова няма една цена, която е приложима за всички случаи.

В зависимост от диагнозата лечебният план може да включва:

  • пародонтален статус;
  • професионално почистване;
  • Air Flow;
  • подвенечно почистване;
  • пародонтален кюретаж;
  • лазерно лечение;
  • микробиологично изследване;
  • шиниране;
  • пародонтална хирургия;
  • контролни и поддържащи посещения.

Актуалните цени за отделните пародонтологични процедури можете да разгледате в ценоразписа на Дентална клиника д-р Чаушев.

След преглед и пародонтална оценка можем да определим кои от тези процедури са необходими във вашия конкретен случай.

Лечение на пародонтит и венци във Варна

Ако венците ви кървят, отдръпват се, имате лош дъх, пародонтални джобове или разклатени зъби, не е необходимо да чакате появата на болка.

Колкото по-рано бъде оценено състоянието на пародонта, толкова повече информация имаме за прогнозата и възможностите за запазване на естествените зъби.

В Дентална клиника д-р Чаушев в центъра на Варна извършваме диагностика, активно лечение и дългосрочно проследяване на пациенти с гингивит, пародонтит и други заболявания на венците.

Адрес: бул. „Княз Борис I“ №53, Варна
Телефон: +359 88 5600589
Работно време: понеделник – петък, 08:00 – 20:00 ч.

[ЗАПАЗЕТЕ ЧАС]

Често задавани въпроси за пародонтита

Може ли пародонтитът да бъде спрян?

В много случаи лечението може да контролира активното възпаление и да ограничи по-нататъшното разрушаване на пародонталните тъкани.

Резултатът зависи от стадия на заболяването, индивидуалните рискови фактори, лечението и последващата поддръжка.

Възстановява ли се загубената кост около зъбите?

Загубената вследствие на пародонтит кост не се възстановява автоматично само след почистване.

При определени видове костни дефекти могат да бъдат обсъдени хирургични и регенеративни методи.

Възможността зависи от анатомията на дефекта и конкретния зъб.

Боли ли дълбокото почистване на венците?

Подвенечното почистване и кюретажът могат да бъдат извършени с местна анестезия, когато това е необходимо за комфорта на пациента.

След процедурата е възможна временна чувствителност.

Може ли разклатен зъб да се стегне отново?

Понякога подвижността може да намалее след контролиране на възпалението и стабилизиране на пародонталното състояние.

При определени случаи може да бъде приложено и шиниране.

Прогнозата зависи основно от останалата кост и състоянието на конкретния зъб.

Пародонтоза и пародонтит едно и също ли са?

„Пародонтоза“ е широко използван разговорен термин.

В съвременната стоматология възпалителното заболяване, което води до разрушаване на тъканите и костта около зъбите, се нарича пародонтит.

Може ли пародонтитът да причини загуба на зъби?

Да. При прогресиращо заболяване загубата на поддържаща кост може постепенно да доведе до увеличена подвижност и загуба на зъби.

Затова ранната диагностика и дългосрочното поддържащо лечение са важни.

Трябва ли да се вади разклатен зъб?

Не автоматично.

Преди решение за екстракция трябва да бъдат оценени количеството останала кост, подвижността, активността на заболяването, захапката и дългосрочната прогноза.

Може ли да се поставят зъбни импланти при пародонтит?

Да, при определени пациенти, но активното пародонтално заболяване първо трябва да бъде контролирано.

Пациентите с история на пародонтит изискват внимателно планиране и дългосрочно проследяване и след поставяне на импланти.

Защо венците ми се отдръпват?

Рецесиите могат да имат различни причини – пародонтит, позицията на зъба, тънък тип венец, травматично четкане или други фактори.

За да бъде избрано подходящо лечение, първо трябва да бъде установена причината.

Помага ли лазерът при пародонтит?

Денталният лазер може да бъде използван като допълнение към пародонталната терапия при подходящи показания.

Той не заменя професионалното механично отстраняване на бактериалната плака и зъбния камък.

Колко често трябва да се почиства зъбният камък при пародонтит?

Интервалът се определя индивидуално.

При пациенти с пародонтит поддържащите посещения често са през няколко месеца и зависят от остатъчните джобове, кървенето, оралната хигиена и индивидуалния риск.

Антибиотикът лекува ли пародонтита?

Сам по себе си – не.

Основата на лечението е контролът на бактериалния биофилм и професионалното механично почистване. Антимикробна терапия се добавя само при конкретни показания и по преценка на стоматолога.