Лицево-челюстната хирургия е синтетична специалност, която поради изключително голямото разнообразие от заболявания, с които се занимава, обединява консервативни и оперативни методи на лечение от домена на обща хирургия, стоматология, неврохирурги, неврология, отропедия и травматология, УНГ-болести, очни болести, анестезиология, пластична хирургия, инфекциозни болести, дерматология, онкология, неонатология, ревматология, хематология и др.
Лицево-челюстните хирурзи са обучени да се справят с голямо разнообразие от заболявания и състояния в областта на главата и шията. Като цяло, лицево-челюстните хирурзи извършват операции, за да отстранят и коригират проблеми или да правят козметични промени. Тези операции често са амбулаторни процедури, за които не е необходимо пациентите да бъдат хоспитализирани.
Според съвременните европейски изисквания лицево-челюстните хирурзи са лекари, които специално са обучени в областта на лицево-челюстната хирургия, а не дентални медици.
Все още няма ясни граници откъде докъде се простира областта на работа на лицево-челюстните хирурзи. Най-общо те се занимават със заболяванията над ключиците и югуларната изрезка на гръдната кост отпред и седми шиен прешлен отзад.
Условно можем да разделим заболяванията в лицево-челюстната област на следните големи групи:
Възпалителни заболявания
Това е най-често срещаната патология в лицево-челюстната област. Като основна причина за това се посочва голямото разнообразие от бактерии, които живеят в устната кухина, особено при хората, които не поддържат добра орална хигиена, и множеството физични, химични и термични фактори, на които са изложени главата (в частност лицето) и шията.
При отслабени имунни сили на организма или силна вирулентност на патогена дори и кариесът, и най-малката обривна единица или одраскване на лигавицата в устата и кожата на главата и шията, могат да доведат до възпаление на меките тъкани в съседство с образуването на гнойна колекция (абсцес или флегмон), а от там и до остеомиелит (възпаление на костите) и сепсис (навлизане на патогена в кръвта и разпространяването му в цялото тяло, често завършващо с полиорганна недостатъчност и смърт). Друга причина за възпалението на челюстните кости е лекуването на онкологични заболявания и остеопороза с бисфосфонатни медикаменти (заболяване, известно като остеонекроза) и травматичното увреждане на костите (травматичен остеомиелит).
В областта на главата и шията се разполагат изключително голям брой лимфни възли, които могат да се възпалят – състояние, наречено лимфаденит. Възпалението на лимфния възел може да е само серозно (без натрупване на гной) и да се лекува медикаментозно, най-често с антибиотици, или гнойно и да изисква навременно оперативно лечение за евакуиране на гнойното огнище преди то да се е разпространило в съседни важни структури.
Други често възпаляващи се органи в областта са големите слюнчени жлези – паротидни (околоушни), субмандибуларни (подчелюстни) и по-рядко сублингвални (подезични). Причините за това заболяване, наречено сиалоаденит, могат да са различни, но най-често те са застой на слюнка в самата жлеза и канала ѝ от обструкция с конкремент (камък, сиалолит) или след травма. Състоянието се лекува медикаментозно и/или оперативно в зависимост от стадия на възпалението и наличието или отсъствието на гной и конкремент.
Травматизъм
Поради това, че лицето е вечно откритата част на тялото, то често се наранява при пътно-транспортни произшествия, побои, битови и трудови инцидентни.
Нараняването на меките тъкани (раните) изисква правилното им почистване, отстраняването на смачканите, неживи тъкани и чужди тела и зашиване.
Фрактурите на челюстните (долна и горна челюст) и лицевите кости (носни и зигоматични) изисква своевременното им диагностициране и оперативното им възстановяване в правилното им анатомично и функционално положение, което се извършва оперативно.
Често при травматичните заболявания на главата и шията, особено при откритите, се изписва антибиотично лечение.
Болести на темпоро-мандибуларната става (ТМС)
Тя е единствената става в лицево-челюстната област. ТМС е чифтна става и двете стави винаги работят заедно като един добре сработен механизъм.
Поради непрекъснатото им използване при дъвчене и говор при почти всеки втори човек рано или късно се развиват дистрофични изменения в ставните хрущяли (артрозна болест, остеоартоза, ОА), което често се манифестира със звуци на стържене и пукани при движение на ставите.
Възпалителните заболявания на ТМС (артрити) най-често имат бактериална етиология, но могат да са в резултат от травма в лицево-челюстната област (травматични артрити).
По-рядко се срещат доброкачествените и злокачествените туморни образувания на ТМС.
Лицево-челюстната хирургия се занимава и с вродените малформации на ТМС.
Кисти
Кистозните образувания са една от най-често срещаната патология на главата и шията. Подразделяме кистите на кисти на челюстните кости (горна и долна челюст) и мекотъканни кисти. И двата вида се отстраняват оперативно под местна или обща анестезия.
Кистите на челюстните кости са резултат от хронично възпаление на някой от болните зъби или са вродени. Опасността от тях идва от растежа им, който с времето води до изконсумиране на съседната им кост или от възпалението им, което води до нагнояване (супурация). Отстраняването на челюстните кисти е съпроводено с екстракция (изваждане) на засегнатите от кистата зъби, ако те не могат да бъдат излекувани и запазени. Ако не е възпалена кистата и не притиска намиращите се около нея нерви, може да расте с години безсимптомно и да бъде открита случайно при направата на образно изследване (рентгенова снимка, скенер, ЯМР) по друг повод. Някои видове кисти са с по-агресивен растеж и водят до разклащане на засегнатите зъби и е възможно да рецидивират (да се появят отново след отстраняването им). Кистите на горната челюст с дълга давност може да изконсумират пода на максиларния синус и да навлязат в него, което да наложи по-сериозна оперативна намеса.
Кистите на меките тъкани могат да са вродени или придобити.
Вродените кисти са резултат от отклонение на нормалното ембрионално развитие. Такива да медианните (срединни) и латералните(странични) кисти на шията, дермоидните и епидермалните кисти.
Медианните (срединни) кисти се разполагат почти винаги отпред и в средата на шията, най-често над ларинкса. Когато завършват с отвор (фистула), тя може да се отваря на повърхността на кожата на шията отпред (външна фистула, долна) или на горната повърхност на езика (вътрешна фистула, горна) на границата между гърба и корена му. Това налага по-сложна оперативна техника, като ако кистата или фистулния ѝ ход са свързани с подезичната кост, са налага да се изреже срединната част на последната, за да се намали вероятността от рецидив (появяването ѝ наново).
Латералната (странична) киста на шията често се намира до магистралните кръвоносни съдове на шията (сънната артерия и вътрешната югуларна вена), което изисква по-прецизна работа от страна на хирурга при отстраняването им, и по-рядко има фистули. И при двата вида кисти има описани случаи на малигнизация – израждането им в злокачествни тумори, особено когато са с голяма давност.
Дермоидните и епидерманите кисти обикновено са малки кисти и ако не се възпалят, са само козметичен проблем, с времето често нарастват. Макар и рядко е възможно да се разполагат на пода на устната кухина и да предизвикват чувство на задушаване.
Атеромите са пример за придобити (невродени) кисти. Те представляват мастни жлези, които в резултата на секрецията си и запушването на изходния им канал (най-често в следствие на травма) нарастват.
Друг пример за придобити кисти са ретенционните кисти на малките и големите слюнчени жлези, при които също най-често в резултата на травма или прехапване се запушва изходния им канал и продължаването на производството на слюнка от жлезата води до нарастването им.
Болести на нервите
В изключително добре инервираните глава и шия често се срещат болести на нервите им, които се проявяват с различни симптоми като болка, изтръпване, мравучкане, лицева-асиметрия, затруднено дъвчене и преглъщане и други. Такива са болестите на лицевия нерв, троичния нерв (най-често тригеминалната невралгия), езиково-гълтачния нерв и др. Често се лекуват съвместно с невролог.
Болести на слюнчените жлези
Най-често срещаната патология на слюнчените жлези е тази от възпалително естество. Причините за това заболяване, наречено сиалоаденит, могат да са различни, но най-често те са застой на слюнка в самата жлеза и канала ѝ от обструкция с конкремент (камък, сиалолит) или след травма. Състоянието се лекува медикаментозно или оперативно в зависимост от стадия на възпалението и наличието или отсъствието на гной.
Туморните заболявания се срещат както при големите, така и при малките слюнчените жлези. Могат да бъдат както бенигнени (доброкачествени), така и малигнени (злокачествени). Трудност представляват операциите върху паротидните (околоушните) жлези заради минаващия през тях лицев нерв, чиито засягане може да доведе до трайна невъзможност за функциониране на лицевите мускули от страната на поражението.
Туморни заболявания
Както в цялото тяло, така и в лицево-челюстната област се развиват туморни заболявания. Те биват бенигнени (доброкачествени) и малигнени (злокачествени). Засягат всички органи на главата и шията и изискват навременно диагностициране и лечение. При част от тях се налага след остраняването им да се проведе курс от химио- и/или лъчелечение.
При отстраняване на кожните тумори често полученият след изрязването им дефект се компенсира чрез прилагането на кожна пластика по съседство. Туморите на челюстните кости понякога водят до резекция (изрязване) на част от засегнатата кост.
Тези на максиларния синус се откриват сравнително късно и често имат лоша прогноза.
Туморите на меките тъкани в устната кухина (венец, език, под на устата, лигавица на небцето) често се пренебрегват от пациентите или остават скрити под зъбни протези и мостови конструкции и това забавя лечението им и води до недобри резултати след лечението им.
Често срещано е туморното засягане на лимфните възли на главата и шията, което може да е резултат както от метастатична болест (наличие на близък или далечен карцином), така и да се дължи на лимфопролиферативен процес (левкемия, лимфом), което налага навременното им диагностициране и лечение.
Вродени цепки на устните и небцето
Резултат са на неправилно ембрионално развитие и освен че са козметичен дефект, често водят до непълноценно хранене или невъзможност за хранене на детето, което може да доведе до изоставане във физическото и невро-психичното му развитие, както и невъзможност за правилно произнасяне на някои звуци и сформиране на правилна членоразделна реч при порастване.
Могат да засегнат само горната устна, само алвеоларния израстък на горната челюст, само твърдото небце, само мекото небце или всички изброени, както и да са в различни комбинации от четирите. Могат да са едностранни (само вдясно или вляво) или да са двустранни. Често са съчетани с неправилно развитие на външния нос. Лекуват се с обща анестезия съобразно възрастта, в която са децата.
Успехът им в голяма степен зависи от полагането на правилни грижи и спазване на указанията на лицево-челюстния хирург от страна на родителите в следоперативния период.