Денталната профилактика започва от най-ранна възраст

Прочетете приказката за Чук и Пук тук

Грижата за здравите зъби започва още с появата на първото зъбче.

В Дентална клиника д-р Чаушев във Варна извършваме профилактични прегледи и лечение на млечни и постоянни зъби при деца. Проследяваме развитието на съзъбието, риска от кариес, състоянието на венците, оралната хигиена, пробива и подреждането на постоянните зъби.

При необходимост извършваме лечение на кариес и неговите усложнения, флуоризация, силанизиране, лечение при травма на зъб и други стоматологични процедури според възрастта и конкретния проблем.

При детската стоматология обаче има още една важна задача – детето да изгради доверие към зъболекаря.

Затова предпочитаме първата среща със стоматолога да бъде профилактична, преди появата на болка и необходимостта от спешно лечение.

Кога трябва да бъде първото посещение при детски зъболекар?

Първият стоматологичен преглед е добре да бъде направен още в ранна детска възраст – след появата на първите зъби и не по-късно от около първата година.

Това посещение обикновено е кратко и има предимно профилактична цел.

Зъболекарят може да оцени:

  • пробива на млечните зъби;
  • състоянието на емайла;
  • наличието на ранни признаци на кариес;
  • оралната хигиена;
  • начина на хранене;
  • използването на биберон или смученето на пръст;
  • необходимостта от флуорна профилактика;
  • индивидуалния риск от развитие на кариес.

За родителите това е добра възможност да получат конкретни съвети за миенето на първите зъбки, пастата за зъби и хранителните навици.

За детето ранното посещение има още едно предимство – запознава се със стоматологичния кабинет, когато няма болка и няма необходимост непременно да бъде извършена манипулация.

Защо е важно детето да посещава зъболекар, преди да го заболи зъб?

Първата среща със стоматолога оставя силно впечатление.

Ако детето за първи път попадне в кабинета със силен зъбобол, подуване или инфекция, зъболекарят трябва едновременно да се справи с медицинския проблем и с тревогата на детето.

Много по-лесно е доверието да бъде изградено по време на спокойни профилактични посещения.

Детето може да седне на стоматологичния стол, да разгледа инструментите, да преброим зъбките и постепенно да свикне с обстановката.

Не всяко първо посещение трябва да завърши с лечение.

Понякога успешният първи преглед означава просто детето да си тръгне спокойно и следващия път да се върне без страх.

Трябва ли млечните зъби да се лекуват?

Да.

Фактът, че млечните зъби един ден ще бъдат сменени с постоянни, не означава, че могат да бъдат оставени нелекувани.

Млечните зъби имат важна роля за:

  • нормалното дъвчене;
  • развитието на речта;
  • поддържането на място за постоянните зъби;
  • развитието на челюстите и захапката;
  • естетиката и увереността на детето.

Под всеки млечен зъб постепенно се развива зародишът на неговия постоянен наследник.

При дълбок кариес инфекцията може да достигне пулпата и тъканите около корена на млечния зъб. Затова болката, подуването или появата на „пъпчица“ върху венеца не трябва да бъдат пренебрегвани.

Кариес на млечните зъби

Кариесът е един от най-честите стоматологични проблеми в детска възраст.

В началото той може да изглежда като бяло, кафеникаво или тъмно петно върху зъба и да не причинява никаква болка.

С развитието на кариеса могат да се появят:

  • видима дупка в зъба;
  • задържане на храна;
  • чувствителност към сладко;
  • чувствителност към студено или топло;
  • болка при дъвчене;
  • спонтанен зъбобол;
  • подуване на венеца или лицето.

Когато кариесът бъде открит в по-ранен стадий, обикновено имаме повече възможности да запазим максимално количество здрава зъбна тъкан.

Затова профилактичният преглед е важен дори когато детето не се оплаква.

Как се лекува кариес при дете?

Лечението зависи от това колко дълбоко е засегнат зъбът и дали процесът е достигнал до зъбната пулпа.

При ограничен кариес увредената тъкан се отстранява и зъбът се възстановява с подходящ материал.

При по-дълбоки лезии може да е необходимо лечение на пулпата на млечния зъб или друг терапевтичен подход.

Методът се избира според:

  • възрастта на детето;
  • кой зъб е засегнат;
  • колко време остава до естествената му смяна;
  • дълбочината на кариеса;
  • състоянието на пулпата;
  • наличието на инфекция;
  • възможността зъбът да бъде възстановен.

Основната ни цел е да запазим зъба, когато това е медицински оправдано.

Пулпит и инфекция на млечен зъб

Когато кариесът достигне до вътрешната част на зъба, може да бъде засегната зъбната пулпа – тъканта, съдържаща нерви и кръвоносни съдове.

Тогава могат да се появят по-силен зъбобол, нощна болка, болка при хранене или чувствителност.

При разпространяване на инфекцията към тъканите около корена може да има:

  • подуване на венеца;
  • малка фистула или „пъпчица“ върху венеца;
  • секрет;
  • болезненост;
  • подуване на лицето;
  • понякога повишена температура.

При подобни симптоми детето трябва да бъде прегледано от зъболекар.

Не е добре да се чака млечният зъб просто „да падне сам“, защото до естествената му смяна може да остават месеци или години.

Лечение на постоянните зъби при деца

Около училищната възраст постепенно започват да пробиват постоянните зъби.

Особено важни са първите постоянни кътници, които обикновено се появяват зад млечните зъби.

Тъй като при пробива им не пада млечен зъб, родителите понякога погрешно ги приемат за временни.

Това са постоянни зъби, които трябва да останат в устата през целия живот.

Новопробилите постоянни зъби изискват внимателна профилактика, защото релефът на дъвкателните им повърхности може да задържа плака и хранителни остатъци.

При подходящи показания можем да препоръчаме силанизиране на дълбоките фисури.

Силанти за детски зъби

Дъвкателните повърхности на кътниците имат естествени бразди и вдлъбнатини, наречени фисури.

Когато те са дълбоки и тесни, четката трудно достига до дъното им. Там лесно могат да се задържат бактериална плака и хранителни остатъци.

Силанизирането представлява покриване на рисковите фисури с подходящ материал, който създава защитна бариера върху дъвкателната повърхност.

Силантите се използват най-често при новопробили постоянни кътници и други зъби с подходящи показания.

Процедурата не означава автоматично, че всеки постоянен зъб на всяко дете трябва да бъде силанизиран.

Първо оценяваме:

  • формата и дълбочината на фисурите;
  • риска от кариес;
  • качеството на оралната хигиена;
  • наличието на начални промени;
  • възрастта и сътрудничеството на детето.

След поставяне силантите се проследяват по време на профилактичните прегледи.

Лазерно подпомогнато силанизиране

При подходящи случаи в Дентална клиника д-р Чаушев можем да използваме и Er:YAG дентален лазер като част от подготовката на зъбната повърхност при силанизиране.

Лазерът е допълнителен инструмент и се използва според конкретните показания.

Решението дали да бъде приложено стандартно или лазерно подпомогнато силанизиране се взема след преглед на детето и оценка на конкретния зъб.

Флуоризация при деца

Флуорът е важна част от профилактиката на зъбния кариес.

В зависимост от индивидуалния риск стоматологът може да препоръча професионална флуоризация като част от профилактичната програма на детето.

Целта е да се подпомогне устойчивостта на емайла и да се намали рискът от развитие на кариозни лезии.

Не всички деца имат еднакъв риск от кариес. Затова необходимостта и честотата на професионалната флуоризация се определят индивидуално.

Как да мием правилно детските зъби?

Почистването започва още с появата на първия млечен зъб.

Зъбите трябва да се мият два пъти дневно с паста, съдържаща флуор, като вечерното миене преди сън е особено важно.

При малките деца основната работа трябва да се извършва от родителя.

С порастването детето постепенно може да започне да мие само, но родителят трябва да продължи да контролира и при необходимост да помага, докато детето придобие достатъчно добра координация.

Количество паста, концентрацията на флуор и допълнителните средства за орална хигиена могат да бъдат определени според възрастта и индивидуалния риск.

Важно е да бъдат почистени:

  • външните повърхности на зъбите;
  • вътрешните повърхности;
  • дъвкателните повърхности;
  • зоните около венците;
  • междузъбните пространства, когато контактите между зъбите го изискват.

Защо детето има кариеси, въпреки че си мие зъбите?

Миенето е изключително важно, но кариесът е многофакторно заболяване.

Рискът зависи и от:

  • честотата на приема на захари;
  • похапването между основните хранения;
  • сладките напитки;
  • качеството на миенето;
  • флуорната профилактика;
  • анатомията на зъбите;
  • слюнката;
  • предишното наличие на кариеси;
  • индивидуалните особености на детето.

Особено значение има честотата, с която зъбите се излагат на захари.

Затова постоянният прием на сладки напитки или малки сладки закуски през целия ден може да бъде проблем дори когато общото количество не изглежда голямо.

Ранен детски кариес

Кариесът може да се появи още в първите години след пробива на млечните зъби.

Т.нар. ранен детски кариес често засяга няколко зъба и може да прогресира сравнително бързо.

При много малки деца родителят трябва да следи за:

  • бели матови петна около венците;
  • кафяви или тъмни участъци;
  • разрушаване на предните зъби;
  • чувствителност;
  • отказ от определени храни;
  • оплаквания при миене.

Колкото по-рано бъде установена промяната, толкова повече възможности имаме за профилактичен или минимално инвазивен подход.

Зъбобол при дете

Зъбоболът може да бъде причинен от кариес, възпалена пулпа, инфекция около корена, травма, пробив на зъб или друг стоматологичен проблем.

Ако детето се оплаква от болка, особено ако тя:

  • го събужда през нощта;
  • се появява без хранене;
  • продължава дълго;
  • е придружена от подуване;
  • пречи на храненето;
  • е свързана с температура;

е добре да бъде извършен стоматологичен преглед възможно най-скоро.

Обезболяващото може временно да намали симптомите, но не отстранява причината.

Счупен или ударен зъб при дете

Паданията, спортът и игрите са честа причина за травми на детските зъби.

След удар може да има:

  • отчупване на част от зъба;
  • разклащане;
  • промяна в позицията на зъба;
  • кървене около венеца;
  • чувствителност или болка;
  • промяна в цвета през следващите дни или седмици;
  • пълно избиване на зъба.

При травма е добре детето да бъде прегледано, дори когато увреждането първоначално изглежда малко.

Особено важно е да уточним дали пострадалият зъб е млечен или постоянен, защото поведението при двата случая е различно.

Какво да направим при избит постоянен зъб?

Избиването на постоянен зъб е спешен стоматологичен случай.

Хванете зъба за коронката, а не за корена. Не търкайте и не почиствайте агресивно кореновата повърхност.

Свържете се със стоматолог възможно най-бързо.

Избит млечен зъб не трябва да бъде връщан обратно в алвеолата, защото съществува риск да бъде увреден развиващият се постоянен зъб.

Кога млечният зъб трябва да се извади?

По принцип се стремим млечните зъби да останат в устата до естествената им смяна.

Понякога обаче изваждането е необходимо.

Причина може да бъде:

  • силно разрушен зъб, който не може надеждно да бъде възстановен;
  • определени инфекции;
  • травма;
  • задържан млечен зъб;
  • постоянен зъб, който вече пробива в неправилна позиция;
  • други ортодонтски или стоматологични показания.

Решението не се взема само според това дали зъбът е млечен, а според състоянието му и етапа на развитие на постоянния наследник.

Млечният зъб не пада, а постоянният расте зад него – какво да правим?

Това е сравнително честа причина родителите да потърсят детски зъболекар.

Понякога постоянният зъб започва да пробива, докато млечният все още стои на мястото си.

Не всеки такъв случай изисква незабавно вадене.

При преглед оценяваме:

  • колко е разклатен млечният зъб;
  • позицията на постоянния;
  • наличното място;
  • етапа на пробива;
  • захапката.

След това можем да преценим дали е достатъчно наблюдение или млечният зъб трябва да бъде отстранен.

Биберон, смучене на палец и развитието на захапката

Смукането е естествен рефлекс при малките деца.

При продължително използване на биберон или продължително смучене на палец обаче могат постепенно да настъпят промени в положението на зъбите и развитието на захапката.

Значение имат:

  • колко дълго продължава навикът;
  • колко често го прави детето;
  • силата и начинът на смучене;
  • възрастта;
  • индивидуалният растеж на челюстите.

При съмнение за отворена захапка, издадени предни зъби, кръстосана захапка или липса на място за постоянните зъби можем да препоръчаме ортодонтски преглед.

Кога детето има нужда от ортодонт?

Ортодонтията не започва непременно чак след израстването на всички постоянни зъби.

По време на редовните детски прегледи следим:

  • пробива на постоянните зъби;
  • мястото в зъбните редици;
  • съотношението между горната и долната челюст;
  • кръстосана захапка;
  • отворена захапка;
  • издадени предни зъби;
  • струпване на зъби;
  • продължително смучене на пръст;
  • други отклонения в захапката.

Когато забележим проблем, детето може да бъде насочено за ортодонтска оценка.

Ранната диагностика не означава непременно незабавно поставяне на апарат. Понякога най-правилното решение е просто развитието да бъде проследявано.

Страх от зъболекар при децата

Детският страх от стоматолог е напълно реален и може да бъде повлиян от предишен болезнен опит, разкази на възрастни или просто от непознатата обстановка.

Ние се стремим да обясняваме процедурите по начин, който детето може да разбере, и да изграждаме доверието постепенно.

Родителите също могат много да помогнат.

Преди прегледа е по-добре посещението да бъде представено спокойно и неутрално.

Изрази като „няма да боли“, „няма страшно“, „няма да ти бият инжекция“ понякога постигат обратния ефект, защото въвеждат идеи, за които детето дотогава не е мислило.

По-подходящо е просто да кажете, че зъболекарят ще преброи и разгледа зъбките и ще провери дали са здрави.

Колко често трябва детето да посещава зъболекар?

Няма един интервал, който е оптимален за всички деца.

Честотата на профилактичните прегледи зависи от индивидуалния риск от кариес, възрастта, оралната хигиена, състоянието на зъбите и наличието на предишни проблеми.

При много деца контролният преглед през приблизително шест месеца е разумен ориентир.

При висок риск от кариес или активно лечение може да бъдат препоръчани по-чести посещения.

Целта е проблемите да бъдат откривани в ранен етап, а не да чакаме появата на болка.

Кога детето трябва да бъде заведено на зъболекар възможно най-скоро?

Запишете преглед при:

  • зъбобол;
  • подуване на венец или лице;
  • счупен или ударен зъб;
  • избит постоянен зъб;
  • дупка или тъмно петно върху зъб;
  • „пъпчица“ или секрет върху венеца;
  • болка при хранене;
  • продължителна чувствителност;
  • разклатен зъб след травма;
  • постоянен зъб, който пробива, без млечният да пада;
  • проблеми със захапката или подреждането на постоянните зъби.

При подуване, което бързо се увеличава, затруднено преглъщане или дишане, силно влошено общо състояние или сериозна травма трябва да се потърси спешна медицинска помощ.

Цени за детска стоматология

Цената зависи от конкретната процедура и състоянието на зъба.

В Дентална клиника д-р Чаушев извършваме профилактични прегледи, флуоризация, силанизиране, лазерно подпомогнато силанизиране и различни лечебни процедури според индивидуалния случай.

Актуалните цени можете да разгледате в ценоразписа на клиниката.

Преди лечение стоматологът ще обясни какъв е проблемът, какви са възможностите и какъв подход е подходящ за детето.

Детски зъболекар във Варна – запишете профилактичен преглед

Най-добрият момент за първа среща със зъболекаря е преди да има болка.

Редовните профилактични прегледи ни позволяват да следим млечните и постоянните зъби, оралната хигиена, риска от кариес, пробива и развитието на захапката.

В Дентална клиника д-р Чаушев в центъра на Варна приемаме деца за профилактика и лечение на различни стоматологични проблеми.

Адрес: бул. „Княз Борис I“ №53, Варна
Телефон: +359 88 5600589
Работно време: понеделник – петък, 08:00 – 20:00 ч.

Често задавани въпроси за детската стоматология

Кога да заведа детето за първи път на зъболекар?

Първият преглед е добре да бъде направен след пробива на първите зъби и не по-късно от около първата година.

Целта на ранното посещение е профилактика, оценка на риска от кариес и създаване на положително отношение към стоматолога.

Трябва ли да се лекуват кариесите на млечните зъби?

Да. Млечните зъби участват в дъвченето, речта и запазването на място за постоянните зъби.

Нелекуваният кариес може да доведе до болка и инфекция много преди естествената смяна на зъба.

Какво представляват силантите?

Силантите са материали, които покриват дълбоките фисури по дъвкателните повърхности на зъбите и намаляват задържането на бактериална плака в тези труднодостъпни места.

Най-често се използват при постоянни кътници с повишен риск от фисурен кариес.

Боли ли поставянето на силанти?

Силанизирането обичайно не изисква пробиване на здрава зъбна тъкан или инжекционна анестезия.

Конкретната процедура зависи от състоянието на зъба и използвания метод.

Какво представлява флуоризацията?

Професионалната флуоризация използва флуорни средства като част от профилактиката на кариеса и подпомагането на минерализацията на емайла.

Необходимостта и честотата се определят според индивидуалния риск на детето.

Колко често трябва детето да ходи на зъболекар?

За много деца профилактичен преглед приблизително през шест месеца е подходящ ориентир, но интервалът трябва да бъде индивидуален.

При висок риск от кариес стоматологът може да препоръча по-чести контролни посещения.

Какво да направя, ако детето се страхува от зъболекар?

Говорете спокойно за посещението и избягвайте предварително да описвате болка, игли или неприятни процедури.

Кажете просто, че зъболекарят ще разгледа и преброи зъбите.

При малките деца понякога първото посещение може да бъде основно за запознаване със стоматолога и кабинета.

Какво да направя, ако детето си удари зъба?

При счупване, разклащане, промяна в позицията или избиване на зъб е добре да потърсите стоматолог възможно най-бързо.

Важно е да се установи дали засегнатият зъб е млечен или постоянен.

Трябва ли избит млечен зъб да бъде върнат обратно?

Не. Избит млечен зъб не трябва да бъде реимплантиран, защото това може да увреди развиващия се постоянен зъб.

При избит постоянен зъб ситуацията е различна и се изисква спешна стоматологична оценка.

Детето има постоянен зъб зад млечния. Трябва ли млечният да се извади?

Не винаги.

Зъболекарят трябва да оцени колко е разклатен млечният зъб, позицията на постоянния зъб и наличното място. Понякога е достатъчно наблюдение, а в други случаи екстракцията е подходяща.

Кога трябва да заведем детето на ортодонт?

При проблем с пробива, струпване на зъби, кръстосана или отворена захапка, силно издадени предни зъби или продължителни вредни навици е подходяща ортодонтска оценка.

Не е необходимо да чакате всички постоянни зъби да са пробили.